Той крачеше бавно по улицата, а хората предпазливо се отдръпваха от него,
Страхуваха се. 
А беше нисък и леко пълен. Изглеждаше скован и флегматичен. Никога през живота си не се беше бил. Никога, не беше ползвал пистолета, който висеше н...

 * 1 *
- Хоула! - дочу името в съня си старият жрец. - Хоула!
Викаха го. Отново, за пореден път.

  Истината беше

 Аниша стоеше в бялата празнота, изпаднала в безвремие и безтегловност. Тя самата не си спомняше от кога се намира в това състояние.  Не чувстваше нито глад, нито жажда, нито студ, нито горещина. Не изпитваше дори никакви емоции. Умът и ...

 
- Но ти... ти си... 
- Грозна! - довърши вместо него, отровата. 

 - Те ми отнеха всичко! - изхлипа момичето и сведе погледа си на долу, към прашният каменен под. 
Сълзите потекоха по розовите й бузи, като две малки реки, стояли дълго, заприщени от бента на търпението. 
- Сама съм! Нямам нищо друго, осве...

 

 - Има ли край света?
- Има, разбира се! 
- Така ли? 

 - Какво е това бе? 
- Цунами! - гордо отвръщам. 
Онази мълчи и ме гледа. Погледа й шари ту в мен, ту в рисунката. 

 - Ето го! Красив, благороден и аристократичен. 
- Гръмни го! 
- Виж го само... толкова е близо до нас...

 ААААААААААА!!! изрева със демоничен глас той,размахвайки веригите си към обиколилите го вълци. Зверовете отстъпиха назад, но не се уплашиха особено. Едно от животните изръмжа и дори подскочи към жертвата си. Тежката, черна верига изсвис...

 - Колко вида усмивки има според теб? 
- Не зная... много, може би? 
- Една! 

 Ще те победя! 
Няма да се предам, каквото и да ми струва. 
Ще те удрям с перата си, ще те кълва с клюна си, ще те драскам с ноктите си... Ще те нападна с всичко което мога и имам! 

 При мене идеш, виждам от далече.
Преследван си от зла беда. 
Да ти помогна мога аз, човече.