Върти се перката грамадна, задвижена от вятър, от въздишки Пред нея бутат се, да влязат, забързаните сиви мишки.  Прескачат се една през друга, коя, коя да изпревари   Забравили така внезапно, роднини близки и другари.  Да влезе вътре, всяка иска, храна, където има до насита. А чувалите от вън с какво се пълнят? Така и никой не попита... За тeзи мисли, време няма! Целта пред тях е! Посоката е ясна!  Към мелницата на живота всички, затичват се, със скорост бясна.  А вътре, там пред колелото, застиват в ужас, онемели.  Оказва се че, не зърното, а мишки, мелницата мели.  Но да се върнат няма начин, от вънка новите, все тъй напират.  Избутват ги на там където, все още, предните се смилат.  Пък перката от вън върти се, засилвана от отегчените въздишки,  живота труден им се струва, а вътре рай било за мишки.