Това история е за войната,  която може да звучи позната.  Но въпреки това, поемам риск,  да я опиша в рими, на този празен лист.    В страна далечна и богата,  царувал цар в палат от злато.  Владеел той имоти чужди,  земи заграбени за лични нужди.  Жесток и кръвожаден, царят бил. Животи не един, той бил затрил.  С жестокост от години управлявал,  човек да бъде, отдавна бил забравил.    За туй войската царска, многобройна,  намирала се все в готовност бойна.  Мъжете в нейните редици,  макар и все добри войници,  живеели живот неблагодарен,  от смърт и болести покварен.  Тайно там, в смърдящият окоп,  копнеели за мир и по-добър живот.    Но мир, уви не можело да искат.  Врагът си обсаден, налагало се да притискат.  Стените градски трябвало да минат,  преди в окопите, безславно да загинат.    ЧАСТ 1 В нощ поредна под бледата луна,  патрулът крачил, по градската стена.  Прохладен вятър, дошъл от планината,  разрошваше на Елион косата.    Син на готвачка и баща шивач,  родил се бе, преди шестнадесет лета, по здрач.  Но ето вече бе достатъчно голям,  градските стени да пази сам.    С лък в ръката и колчан стрели  и остър меч на хълбока дори,  вървеше  Елион отнесен,  подсвирквайки си своята любима песен:       "За битка щом удари час     Врага си лесно ще надвия аз!"    А този припев благозвучен,  съвсем на скоро бе научен.  За това и младият войник,  припяваше го всеки миг.    А може би, за туй и не видя,  как черна сянка, покрай него пропълзя.  В десницата ѝ острие от лъскав меч, луната бе съзряла от далеч.  И още, преди Елион да осъзнае, усети мечът, в гърба му да дълбае.    Не му остана време, нито дъх да изкрещи, а мъртъв по очи, от раз се строполи.  В тази нощ, под бледата луна,  врагът премина градската стена.   ЧАСТ 2   Ален се спусна тихо в тъмнината. Преминал бе, оттатъка стената.  Патрулът вярно кекав се оказа,  тъй както съгледвачът онзи ден му каза.   Сега оставаше до портата да стигне и тежкото резе, от вътре да повдигне.  А после,  щеше да е лесно. Това в окопите, на всеки бе известно.     Ален погледна към луната бледа.  Проклетницата цяла нощ го гледа.  Огряла беше тя земята,  съвсем прогонила тъмата. За облаче поне едно копнееше в небето,  за да закрие, пълната луна проклета.     Ала сянка точно в тази нощ,  отказа му, късмета лош.  На пръсти той, към портата прибяга  и връхлетя на друг войник веднага.    Уби го лесно, но онзи изкрещя в предсмъртен вик.   — На място стой! — пред него блесна меч, на друг войник.   ЧАСТ 3 Градецът снощи бе спасен от нападение,  а спасителят Валлар, награден с повишение.  От щурмовак в сержант, превърна се войника. Да, да, този дето снощи залови мръсника.   О,не. Не го уби, дори не го посече.  За близък бой врагът, оказа се далече.  Но пък успя, героят да извика,  и мигом дотърчаха още петдесет войника.   Сега проклетникът стоеше окован,  заключен здраво в градският зандан.  Очакваха го разпити и зверски изтезания,  присъда тежка или сурово наказание.    Не беше лека и съдбата на онази,  чийто син, стената снощи не опази.  Бащата просълзи се, но не издаде стон. Но майката рида, над тялото на Елион.    Следва продължение...