Аз не показвам своите сълзи.
Те капки вода са и никой не трогват.
Преглъщам ги лесно в своето гърло

Макар и утро, от вън е още тъмно
и вятър есенен в прозореца се гали. 
С кафе в ръката чакам да се съмне, 

 Не ме мислете как ще се оправям, за мене трудна степен няма! 
На провокации не се поддавам, в капани няма да се хвана. 
Че хитър съм, това е ясно! Дали отровен съм? И още как! 

 Лежах си аз и гледах към тавана, където паяк някакъв, безстрашно се разхожда. 
Лежах и и гледах го, хайвана и мисъл "От кога е там?", взе да ме спохожда. 
Дали онази вечер ме е гледал, когато бях пиян и спах на пода? 

Да, лятото е все още живо и все тъй слънцето изгаря.
Но то дърветата сега приспива и техните листа събаря. 
Сега и птиците не пеят, на тяхно място гарвани се чуват.