Постинг
15.05.2016 19:13 -
Дух
- Те ми отнеха всичко! - изхлипа момичето и сведе погледа си на долу, към прашният каменен под.
Сълзите потекоха по розовите й бузи, като две малки реки, стояли дълго, заприщени от бента на търпението.
- Сама съм! Нямам нищо друго, освен омраза и чувството си за мъст... - думите й се стопиха някъде на дълбоко в гърлото й.
Тя избърса с опакото на дланта си, събраните сълзи на върха на брадичката си и вдигна зачервените си очи към висящата пред нея черна сянка.
Лицето беше черно като нощта, но въпреки това, момичето можеше да види двете черни дупки, на мястото на очите, които я наблюдаваха.
Мечът в ръката на демона трепна и няколко капки, от мракът, стичащ се по острието полетяха към пода, но изчезнаха в нищото, преди да са стигнали до него.
Сянката се изви покрай тялото на момичето, галейки я със своят черен дим.
- Аз мога да ти помогна! - прошепна й демонският глас. - Но и ти, ще трябва да ми помогнеш.
- Как? - попита тя.
- Искам да ми дадеш дом.
- Дом!? - учуди се момичето. - Не чули и какво казах? Нямам нищо!
- Имаш това смъртно тяло. - отвърна сянката, съвсем близо до ухото й. - Пусни ме да заживея в него!
Сълзите потекоха по розовите й бузи, като две малки реки, стояли дълго, заприщени от бента на търпението.
- Сама съм! Нямам нищо друго, освен омраза и чувството си за мъст... - думите й се стопиха някъде на дълбоко в гърлото й.
Тя избърса с опакото на дланта си, събраните сълзи на върха на брадичката си и вдигна зачервените си очи към висящата пред нея черна сянка.
Лицето беше черно като нощта, но въпреки това, момичето можеше да види двете черни дупки, на мястото на очите, които я наблюдаваха.
Мечът в ръката на демона трепна и няколко капки, от мракът, стичащ се по острието полетяха към пода, но изчезнаха в нищото, преди да са стигнали до него.
Сянката се изви покрай тялото на момичето, галейки я със своят черен дим.
- Аз мога да ти помогна! - прошепна й демонският глас. - Но и ти, ще трябва да ми помогнеш.
- Как? - попита тя.
- Искам да ми дадеш дом.
- Дом!? - учуди се момичето. - Не чули и какво казах? Нямам нищо!
- Имаш това смъртно тяло. - отвърна сянката, съвсем близо до ухото й. - Пусни ме да заживея в него!
Няма коментари
